РЕЦЀСИЯ ж. Иконом. Забавяне, застой в икономическата активност на дадена държава, намиращ израз в спад в производството, увеличаване на безработицата, влошаване на търговията и др., обикновено в резултат на продължителна инфлация. — Всички знаете, че темпът на прираста на световната промишлена продукция се забавя, засилват се инфлационните процеси и се разширява рецесията. Н. Стефанова, ПД, 42. Продажбите на леки автомобили спаднаха поради рецесията, високите данъци. Зора, 1992, бр. 19, 11. Голямата опасност от световната криза е, че банките остават без достатъчно средства, за да отпускат нови кредити. А крайният резултат от това е само един — намаляване на производството, рецесия, фалит на фирми и безработица. Банк., 2008, бр. 42 [еа]. Финансовата криза, която заплашва с рецесия световната икономика, вече предизвика съкращаване на работни места във важни отрасли в Европа и отвъд океана. С, 2008, бр. 5664 [еа].
— От лат. recessio ‘отстъпване’.