РЕЦЍНА и РИЦЍНА ж. Традиционно гръцко вино, обикн. бяло, с особен аромат и вкус от добавянето на борова смола. Двамата решили да видят нощния живот в Атина. Походили из улиците и се вмъкнали в една таверна. Поръчали си вино рецина. П. Славински, ПЩ, 259. — Ще ти запазя маса и бутилка от любимата ти рецина. П. Нинов, И (превод) [еа]. — Какво ще пиеш .. — Бяло вино, благодаря. Рецината е интересно питие, но човек трябва да свикне с нея. К. Антонова, АС (превод) [еа]. Имаше упойващо вино рецина — питие за крале и морски разбойници, имаше дъх на море и риба и беше много хубаво. Пл, 2009, кн. 5-6 [еа]. Аз останах да се мотая на терасата още известно време с бутилка изстудена рицина. А. Попов, НН [еа].

— От гр. ρετσίνα.


Източник: Речник на българския език (онлайн)