РЕЦИПИЀНТ м. 1. Мед. Човек, който получава кръв, органи и др. от друг човек. В случаите, когато несъвместимостта между тъканите на донора и реципиента не е голяма, резултатите са по-добри. О, 1971, бр. 7, 3. При трансплантация на вътрешни органи кръвната група на донора и на реципиента не трябва задължително да съвпадат. С, 2004, бр. 4244 [еа]. Според Изпълнителната агенция по трансплантациите потенциалните реципиенти на бъбреци са 4000. Кап., 2004, бр. 48 [еа].
2. Книж. Получател, възприемател на информация във вид на съобщение, текст и др. Ако реципиентът е равнодушен и не реагира с действия и поведение на информацията, приема се, че тя е била излишна. М. Младенов, ТЖТ [еа]. Съвременните медии и особено интерактивните технологии доведоха до безпрецедентна отвореност на текста към реципиента. Култ., 2003, бр. 6 [еа]. В училище ученикът е реципиент на конкретни текстове, но едновременно с това създава нови оригинални текстове. БЕЛ, 2001, кн. 5-6 [еа].
3. Книж. Лице, което възприема, чете, ползва художествено или друго произведение. Книгата предоставя на читателя възможности ненатрапчиво да общува по проблемите на своето съвремие, почувствани и разкрити оригинално и нестандартно, което ги прави особено активни в мисленето на реципиента. ЛФор., 2001, бр. 29 [еа]. Средновековният писател създава своите произведения, визирайки съответните реципиенти. БЕЛ, 2001, кн. 4 [еа].
— От лат. recipiens, -entis ‘приемащ’.