РЕЦИПРО̀ЧНО. Книж. Нареч. от реципрочен; съответно, съотносително. Лорд-канцлерът седи върху празен чувал, защото върху пълен, реципрочно, седят американските сенатори. Ем. Манов, ПУ, 219. Новата квота ще се разпредели реципрочно между предприятията.


Източник: Речник на българския език (онлайн)