РЕЦИТА̀ТОР м. Човек, който рецитира; декламатор. Коста Мотев, влюбеният в Яворовата поезия талантлив рецитатор, .., мечтаеше да следва режисура. А. Гуляшки, Л, 483. Един след друг пред възхитените очи на зрителите излизаха на сцената хорове и солисти, рецитатори и хумористи. Н. Фурнаджиев, МП, 49. Изведнъж някакво вълнение обхвана и певицата, и акордеониста, и третия им спътник — нисичък, чорлав, с дълъг нос и мрачен поглед рецитатор на хуморески. Хр. Пелитев, СбСт, 313. Той често се явяваше като рецитатор по вечеринките и декламираше едно стихотворение. Чудомир, Дн [еа].
— Лат. recitator.