РЕЦИТА̀ЦИЯ ж. Художествено изпълнение, изразително четене на литературни произведения пред публика; декламация, рецитиране, декламиране. След рецитацията бях бодър, .., почувствах се възроден. Ив. Димов, АИДЖ, 164. — Хайде, съберете се и измайсторете една вечеринка. Измислете програма: рецитации, песни, бой с конфети, фокстрот. А. Гуляшки, ЗР, 230. Той беше и бележит интерпретатор на българското художествено слово. Кой не си спомня неговите чудни рецитации, неговите монолози! Т, 1954, кн. 10, 34.
— От лат. recitatio.