РЕЦИТЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Чета изразително или казвам наизуст литературно произведение, обикн. стихотворение; декламирам. Обичаше да повтаря цели монолози из ролите, които бе играл, или пък рецитираше стихове. Й. Йовков, Разк. І, 190. Обичаше да говори с жар за книги, за приключения. Понякога рецитираше дълги стихотворения наизуст. Ал. Бабек, МЕ, 199. Поетът посещавал Виолета вторник и петък. Отначало носел цветя и рецитирал стихове, които ясно се чували през открехнатата врата на балкона. Й. Попов, БНО, 124. Чухме как прекрасно рецитират свои стихове най-младите поети. Н. Фурнаджиев, МП, 33. Последва ода — няколко куплета, / възторжен рецитира сам поета. Ем. Попдимитров, СР, 131. рецитирам се страд. Рецитираха се революционни, борчески стихове. Ив. Димов, АИДЖ, 30.
— От нем. rezitieren.