РЕЧИТАТЍВ м. Муз. Вид пеене, подобно на напевно декламиране, което се използва в опери, оперети, кантати и др. Стотици гърла пееха в мелодичен речитатив молитвата, която се издигаше под тъмните звездни небеса. Ем. Станев, Събр. съч. ІІ [еа]. — Ах, гори, гори, сърцето ми гори — завърши майорът в речитатив рефрена. Д. Вълев, 3, 222. — А-а-арно съм, господин подпоручик! Имам си малко парици, имам си и тютюнец! Димитър не изговаря, а сякаш плачливо пропява тия думи, като речитатив. Й. Йовков, Разк. І, 12. Като навежда глава към китарата, подхваща с малки изменения познатия вече речитатив. Б. Райнов, ЕНР [еа].
— От ит. recitativo.