РЕЧИТАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Муз. Който има характер на речитатив. Не е трудно да си представим какво въздействие върху човека би имало речитативното изпълнение на тези молитви в полумрака на храма с присъщата му акустика. Й. Бибина, ИТЛ І [еа]. В предишните албуми често начинът на пеене е накъсан, почти речитативен. ЛВ, 2002, бр. 37 [еа]. Речитативно пеене.