РЕЧОВЍТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Диал. Приказливост, сладкодумие. Между тях имаше не само големи оратори, които поразяваха с речовитостта си, .., но и гръмогласни декламатори, неуморими шегаджии и истински актьори. Г. Караславов, ОХ ІV, 353.
