РЀША, -еш, мин. св. рѐсах и (остар.) рѐших, несв., прех. 1. Прекарвам гребен, четка през коса, за да я приведа в ред; сресвам, вчесвам, чеша. Тя застана пред огледалото и се зае да реши косата си. К. Калчев, СТ, 103. Видяхме Елица, стъпила на мраморния камък от дясно на вратата, да реши с костен гребен косата си. А. Дончев, ВР, 26. Той беше млад човек, с тънки устни и винаги неподстригана руса коса, която по няколко пъти на ден мокреше и решеше на път. Ил. Волен, МДС, 117. — Осем души сме… Нищо, скоро ще останем седем — мърмори Тони, като реши с тютюневи пръсти дългите си коси. Б. Райнов, ГН 1974 [еа]. Град се плени, деда брада реши. Погов., БНТв ХІІ [еа].
2. Почиствам с гребен, четка и др. козината на домашно животно; сресвам, вчесвам, чеша. Започнала да реши понито с хубава четка и през цялото време му говорела, милвала го с ръце и го потупвала по главата. Кр. Абаджиева, ДЯП (превод), 22. Невъзможно е да си представим живота на полярния човек без кучетата. През пролетта хората решат често с гребен меката им козина. К, 1969, кн. 9, 37. реша се І. Страд. от реша. Козината на кучето трябва да се реши често. ІІ. Възвр. от реша в 1 знач. Те почистваха дрехите си, тракаха и преглеждаха оръжието си, бръснеха се, миеха се и се решеха. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 357. Шербетът имаше подходяща за случая гъстота. Намазах си косата, почнах да се реша. Г. Белев, ПЕМ, 100-101.
РЕША̀. Вж. р е ш а в а м.