РЕША̀ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от решавам като прил. 1. Който е най-важен, най-съществен, от който зависи по-нататъшният развой или изходът на нещо; решителен. Базилевсът бързаше да използва всичко, с което разполагаше, за да отслаби и разедини българите преди решаващата битка. А. Дончев, СВС, 107. След тежки, решаващи сражения в срок по-къс от месец българите бяха пред Чаталджа. К. Константинов, ППГ, 235. Решаващ изпит.
2. За момент, минута и под. — в който се определя, решава по-нататъшният развой или изходът на нещо; решителен. Пистолетът в решаващата минута може да ти засече. Ст. Стратиев, СВМ, 103. Състезателвят направи грешка в решаващия момент.