РЕШЕТА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който прави и продава решета. Нищо, че стоеше на петдесетина крачки, познаха го: Яшар, решетарят, от Жеравна. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 637. Стигна портата, .. и я хлопна силно зад себе си. — Същински решетар! — усмихна се учителят. П. Мирчев, Е, 104. Сватовете църни решетари. П. Михайлов, БПМ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)