РЕШЕТА̀РКА ж. Жена решетар. Тя беше разбрала, че ще си имат дете, и не млъкваше. Ходеше като решетарка из селото и разнасяше мълвата, че не се знае това дете чие е. Ст. Даскалов, СЛ, 295. Решетарката мъжа си с търговците го брои. Погов., БНТв ХІІ [еа].