РЕШЀТО, мн. -а, ср. Съд с надупчено дъно за пресяване на жито, слънчоглед и др. За ден-два тя обра малкото слънчоглед, .., очука го, отвя го на старото решето и го сложи в хамбара. Ст. Марков, ДБ, 409. Керанов с невчесана лъвска грива, .., седеше в предното дворче върху един пън пред куп кленови храсти и пресяваше с решето житни смески. Д. Вълев, Ж, 106. Продавачите се надпреварваха да хвалят стоките си .. — Сита, решета! Сита, решета! — повтаряше пискливо там наблизо рошав циганин. Д. Талев, ПК, 307. — Бях оставил решетото върху бъчвата, а го няма. Да не си го взела? Трябваше ми да отсея жито за воденицата. К. Петканов, Х, 29. С решето носи вода. Погов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 141.
◊ Въртя се като пате в решето. Разг. Не мога да реша как да се справя с нещо, не знам как да постъпя; чудя се, мая се, в безизходица съм. Затулям / затуля слънцето с решето. Разг. Върша безполезна, безсмислена работа. И решето сърце има. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че някакво тежко положение е достигнало до краен предел, че повече не може да се понасят някакви мъки, тегло. Може ли това тегло да изтърпи и най-бездушният? И решето сърце има, казват нашите. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 35. Колкото решето вода. Разг. Никак. Ловя вятър<а> в (с) решето. Разг. Занимавам се с празни работи, не върша нищо сериозно. — Клетва дадох и клетва взех, защото не съм ловил вятър в решето — започна пак Момчил натъртено. Ст. Загорчинов, ДП, 332. Минавам / мина (преминавам / премина) през сито и през решето. Разг. Обикн. св. Казва се за човек, който е преодолял всякакви изпитания, трудности. — Все същия си ти. Да не вярва човек — .., наредил ордени като Суворов, минал през сито и през решето, дето се казва. Й. Йовков, Разк. І, 106. Лицето му беше кораво и сурово като у някой стар през сито и през решето преминал човек. Ст. Загорчинов, ДП, 346. Надувам се / надуя се (големея се) като пате в (у) решето. Разг. Подигр. Държа се надменно, горделиво. Хорото се беше събрало и аз пристигнах .. „Гледайте, даскалчето дошло, какви хубави дрехи си направило и много му приличат“, аз се надувам като жаба в блато или пате в решето. М. Кънчев, В, 134. Наливам вода в решето; нося в (с) решето вода; черпя вода с решето. Разг. Полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо, върша някаква безполезна, безсмислена работа, от която няма никакъв резултат. Тука не се иска молитва, а мотика. А ние какво правиме? Носим с решето вода. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа]. Намирам се / намеря се (съм) като пате в (у) решето. Разг. Обикн. несв. В много тежко положение се намирам, съм. Като найдеш, ти я карай / и очите си отваряй — / и наляво, и на дясно, / да не се намериш в тясно — / като пате у решето — / като баща си навремето! П. П. Славейков, ОБ, 60. Направям / направя на решето някого или нещо. Разг. Обикн. св. Надупчвам, обикн. с огнестрелно оръжие, някого или нещо на много места. Ако часовите извикаха още веднъж, .., след туй вече щяха да стрелят. .. — Щяха да ни направят на решето. Й. Йовков, ЧКГ, 235-236. Обърквам се / объркам се (оплитам се / оплета се) като пате в решето. Разг. Обхваща ме силно смущение и съвсем не зная как да постъпя или да отговоря. Сея орехи с решето. Разг. Полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо, върша някаква безполезна, безсмислена работа, от която няма никакъв резултат. Ставам / стана на решето. Разг. Обикн. св. 1. Бивам надупчен на много места. Тя го слуша, слуша… и после почна да пробива дупчици с молива си. .. Дъската на тезгяха стана на решето. А. Коджаев, ЕМБЗ (превод) [еа]. 2. Бивам надупчен на много места, обикн. от огнестрелно оръжие. Последва дъжд от куршуми и стената срещу вратата стана на решето. Д. Габровска, ОМ (превод) [еа].