РЕШЀТЧИЦА ж. Умал. от решетка. Затвориха го в избата, той чу само как тежкият катанец тракна и как стъпките на двамата пазванти отекнаха зад здравата желязна решетчица на малкото прозорче. Г. Караславов, Тат., 160. — Джейн, моля ви, две кафета още — изрече Бокенхаймер в решетчицата на апарата. Л. Дилов, НП, 78.