РЕШЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Смелост, готовност да се извърши или понесе нещо; решителност. Всеки един от нас във върволицата чувствува някаква непреодолима решимост. Непременно трябва да продължим. Бл. Димитрова, Лав. [еа]. Повика я в кабинета си и малко притеснен от собствената си решимост, я покани на вечеря. Б. Дукова, СНЛ [еа]. В него имаше решимостта на човек, който прибягва вече до последното средство. К, 1970, кн. 2 [еа].