РЕШЍТЕЛНО нареч. Без колебание, твърдо, категорично. — Не се ли разкайвате? — Не, — отвърна решително Палазов и тоя път спокойно издържа погледа на г-ца Шмид. Й. Йовков, ВАХ, 51. — Не! Ти няма да тръгнеш! — каза той решително. Ив. Вазов, ХХІІ, 166. М и л к а (решително и настойчиво към майка си): — Казвам ви за последен път, или ще ме оставите на мира и няма да ме месите във вашите спорове, или — не зная какво ще стане. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 408. Х а д ж и е в: — Тя пак своето... Аз решително се отказвам да говоря с нея. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 459. За връщане беше вече решително невъзможно. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 19. Скоро разбрах, че иска да ми повиши наема, но решително го срязах и той млъкна. К. Калчев, ДНГ, 86.