РЍПАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от рипам. Стадото премина покрай него стремително и шумно — то беше рипане, мучене, то беше чаткане на рога и копита, звън на хлопатари, подвиквания на пастири. Б. Обретенов, С, 174. Правила съм се на циганка .., па игране, рипане, смехове. П. Воденичаров и др., МД [еа].