РЍПВАМ, -аш, несв.; рѝпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. 1. Рипам веднъж; скоквам, подскоквам. Рипна белият ат на султана, от рамото му хвръкна соколът му и се устреми подир гургулицата. Й. Йовков, СЛ, 33. Рипна [катеричката] от клончето и затича по пътечката. О. Василев, ДГ, 128. Устните му се поиздуха, .., и нещо рече „пуф“ тъй силно, че дебелият котарак, който дремеше до рамото му, рипна, стъпи на възглавницата, готов да удари на бяг. Чудомир, Избр. пр, 138. — Ха да видим дали не мога! — изпъчи се самохвалецът и преди някой да разбере що става, при следното друсване на сеялката, рипна нагоре, мушна се под капака и полетя навън. П. Бобев, ГЕ, 100. Момченцето рипна да хване топката.
2. Ставам изведнъж от легло, стол или от земята; скоквам. Той отвори очи и се огледа; размърда се и конят му, дигна глава и рипна на предните си нозе. Д. Талев, С ІІ, 225. Аз рипвах от постелята, обувах изсушените край печката цървули, умивах се, отчупвах парче ръжен хляб, .. и закусвах. Кр. Григоров, ОУ, 21. Вместо да продължи нататък по пътя, Караджов сви по пътеката .. — Тука иде! — уплашено каза Янка и рипна от стола. Т. Монов, СН, 13. Всякога почти, тъкмо в най-хубавия момент, телефонът в коридора ще издрънчи: — Зъррр! Ще рипне той, ще иде да се обади. Чудомир, Избр. пр, 239. Бърже от кревата рипна, / чехъла в ръката пипна / и във своя женски бяс / мъжа си наби тогаз! Хр. Смирненски, Съч. ІІ, 7.
3. Излизам много бързо навън; изскоквам. Без да губи време, мишокът рипна навън към градината. П. Бобев, ГЕ, 44. През вратата рипна, / .. / по баира се затътри към Кръга от камък. Н. Кръстева, ОК (превод) [еа].