РЍПКАМ, -аш, несв., непрех. Детск. Рипам (в 1 знач.); скачам, подскачам. Митош взе дайрето и тръгна пред Ветка, заизвива снага. Не се стърпя, провикна се: — .. Ха, деца, рипкайте за Момчилово здраве! К. Петканов, ОБ, 45. На хорото ние, малките, се провирахме между тях и се чудехме защо така рипкат и скачат. Н. Хайтов, ШГ, 29. Моят дядо беше тогава пастир. Минаваше вечер с козите покрай нас. Аз рипках на един крак и го закачах: „Бай Иване, дай малко млечице бе.“ ЖД, 1967, кн. 6, 15.