РЍСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на рис. Виждам го хубаво и сега със сукнената му тъмнокафява салтамарка с ожулените отпред рисови кожи. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІ, 1976 [еа].
2. Който е като на рис. Какво ли би било ако внезапно се обърне и втренчи в него рисовите си очи. А. Стамболова, ТКС [еа].
3. Който е съставен от рисове. Три двойки рисове са заселени в Словенските планини. .. за 35 години .. местната рисова популация е надхвърлила 400 броя, а може и повече. Д, 2009, бр. 18 [еа].