РИСУВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е предназначен, служи за рисуване; рисувален. След малко той вече седеше до масата — пред боите, изострените моливи и чистите рисувателни листа. Г. Русафов, ИТБД, 104. — Ще рисуваме — отвръщам и поемам четките, боите, рисувателната хартия. С. Таджер, ПНМ, 71. Подбра си меки моливи, взе рисувателния блок под мишница и се озова в просторния парк. Б. Болгар, Б, 128.
2. Който е свързан с рисуване; рисувален. Няма ни един от многобройните образ в Страшния съд, който да не изумява по смелостта и съвършенството на рисунъка и по знанието на анатомията и перспективата. Това е тържество безподобно, ненадминуемо на рисувателната наука. К. Величков, ПР, 158. — В случай, че няма такива задължения — продължи с гръмкия си глас адмиралът, — в петнадесет пием чай, а от шестнадесет до седемнадесет може да се посвети на дилетантските си рисувателни опити. В. Пенева, КС (превод) [еа]. Рисувателни умения.