РИСУВА̀Ч м. 1. Остар. Човек, който рисува картини; художник. Не ща да се хваля. Но ти ме познаваш. Рисувач съм славен. Ран Босилек, ПЦ [еа]. Дожд е бил талантлив рисувач, та сам си е илюстрирал стиховете. П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 57. За тази карикатура на края на годината Йордан имаше слаб успех по рисуване, въпреки че беше един от най-добрите рисувачи в класа. СбАСЕП, 291. Бил отличен рисувач — но при отваряне на рисувалното училище, не го приели. И днес Елин Пелин много тъжи, че не му е дадена възможност да опита щастието си в рисуване... М. Арнаудов, ЖТИ VІ [еа].
2. Пренебр. Слаб художник. Каква изложба! Някакви рисувачи показват свои цапаници!