РЍТАМ, -аш, несв. 1. Прех. Удрям с крак някого, нещо. Забумтяха трактори по влажния чернозем, .. А Демир се луташе по двора, сумтеше, риташе кучето и не можеше да си намери място. А. Гуляшки, МТС, 180. Момъкът извика, Балчев го събори с юмручен удар, започна да го рита с острите върхове на лачените си ботуши. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 112. Равнодушието, с което тя му съобщи тази неприятна новина, го вбеси още повече и той, заеквайки от гняв, търсеше да ѝ каже най-обидната дума, .. При това той ходеше из стаята и риташе столовете и всичко, което му се изпречваше. И. Петров, НЛ, 139. От единия край до другия, напред-назад се разхожда брадясал часови и с някаква злоба рита търкулнатите колети. Д. Калфов, ПЮН, 120. // В съчет. със същ. т о п к а. Играя на футбол. В класната стая още нямаше никой. Ранобудните момчета ритаха топка в просторния двор зад училището. Л. Галина, Л, 11. Недалече, на една поляна младежи ритат топка. А до тях, .., стоят няколко момичета. Следят играта. П. Велков, СДН, 77. С Матей живеехме в един квартал, ритахме топка в една градинка. М. Радев, СР, 15.
2. Непрех. Играя футбол професионално или като хоби. Феновете на червените са в неведение къде ще рита Вили да края на сезона. Д, 2008, бр. 56 [еа]. Ритахме всеки следобед.
3. Непрех. За животно — имам навика да удрям с копито. — Ех, че кон! .. Рита ли, Делчо? Й. Йовков, Разк. І, 69. — А, много е добро, господине, злато магаре. Нито рита, нито хапе — дето го оставиш, там стои, не помръдва. Г. Райчев, НХП [еа].
4. Прех. и непрех. За оръжие — блъскам назад при изстрел, давам откат. При всеки изстрел карабината непоносимо риташе рамото му. Ем. Станев, ИК ІІ, 228. На пояса му кожен силях с четири преградки, у всяка нож, а у средната — пищов кремъклия, що гърми като топ и рита като магаре. Елин Пелин, Съч. V, 84.
5. Непрех. За дете, бебе — махам с крака във въздуха. Една старица, .., държеше кръщелничето на ръце. Голото дете риташе и посягаше с ръчица да хване единия край на бабината си забрадка. А. Каралийчев, ПГ, 126. Малкият се хвърли върху рогозката, ревна и започна да рита с босите си крачета. Г. Караславов, СИ, 153. // Непрех. За неродено бебе — удрям с крак по корема на майка си. Бебето рита.
6. Непрех. За крака — извършвам бързи последователни движения от свито до изпънато положение без опора върху земята. Женицата изглежда се уплаши, че ще я изгонят от кацата, без да може да си вземе никак масълце, и този страх ѝ придаде храброст. Тя се наведе още повече и за миг изчезна от очите ни. Останаха да се виждат само два крака, които отчаяно ритаха. М. Гръбчева, ВИН, 351. Косата ѝ се мята, голите ѝ крака ритат във въздуха. М. Куцарова-Леви, СБС (превод) [еа].
7. Непрех. Прен. Разг. С предл. с р е щ у, п р о т и в. Негодувам срещу някого или нещо, опълчвам се против някого или нещо. Та нали Кера най-много риташе против стопанството? М. Кюркчиев, ВВ, 119. Срещу кого ще рита Захари? Срещу княза? Било, що било, на всичко да се посипе пепел. В. Геновска, СГ, 302. Вързаха ръцете на чича, за да не се води по ума на разни .. демагози и авантюристи и да не рита срещу новата власт. Г. Караславов, ОХ ІV, 343. Ихтиманецът не можеше да рита срещу здравия разум на стареца, който твърдеше, че няма как да тръгнат за Истанбул преди есента. А. Христофоров, А, 115. ритам се I. Страд. от ритам в 1 знач. — Аз имам и топка. — Ама каква, футболна ли? — Футболна... дето се рита. П. Славински, МСК, 16. II. Взаим. от ритам в 1 знач. Имах в отделението двама дангалаци, .. Първата седмица беше просто ужас — ритат се под чина, щипят се, с карфици се бодат. П. Вежинов, НС, 69. Големците се ядат помежду си, борят се за кокала, то се знае, пак за сметка на сиромашията. Атовете се ритат, магаретата теглят. Л. Стоянов, Б, 51. рита се безл. от ритам в 1 знач.
◊ Дотъках (изтъках) си платното, ритам ти кросното. Диал. Показвам се неблагодарен, след като са ми сторили услуга, след като са ми помогнали за нещо. Отпред боде (хапе), отзад рита. Диал. За човек — който е опак, лош. Ритам назад. Диал. Търпя неуспехи, работа ми върви по-зле. Там залавя разни търговии, занаяти и работи, но във всичко се опари, всичко му вървеше на поразия и от година на година все риташе назад, додето му хвръкна нищожният капиталец. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 93. Ритам с бос крак ръжена; ритам срещу ръжен<а>. Опълчвам се срещу много по-силен противник, който има власт и може сериозно да ми навреди. — Отидохме ли на Източния фронт? Не! Избиха ли ни войските? Не! Е, какво искаш тогава? Това е политика. Гъвкава, фина, а не като полската и сръбската. Тръгнаха с бос крак да ритат ръжена. Д. Кисьов, Щ, 210. — Ама ти какво искаш? Да ритаме срещу ръжен? Ст. Дичев, ЗС ІІ, 212-213. — Това беше общо нареждане на министерството... Аз бях против, но управителният съвет настоя да не ритам срещу ръжена. Н. Каралиева, СМ, 51. Ритам си късмета. Разг. Сам ставам причина да загубя нещо, което е в моя полза, не се възползвам от появилия се благоприятен случай. — С хората аз се държа така, както трябва! — рече мрачно момичето. — Ба, така! — каза с упрек и отчаяние невястата. — Сама риташ късмета си. Г. Караславов, ОХ ІV, 402. Славкина майка вдовица / на Славка тихом говори: / — Славке ле, чадо извръстно, / защо си глава не скланяш, / защо си риташ късметя. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 201. Ритам текмето на някого. Диал. Грубо. 1. Изгонвам, изпъждам някого, отстранявам го отнякъде; натирвам. 2. Изоставям, зарязвам някого, с когото съм бил в близки, интимни отношения. Срещу ръжен не се рита <с бос крак>. Разг. Безсмислено е да се води борба с много по-силен противник, срещу властващ. Бай Васил замълча; беше му неловко да каже, че срещу ръжен не се рита. К. Калчев, ЖП, 240. Ако искаш да станеш човек, слушай по-старите и по-богатите, че срещу ръжен не се рита. М. Грубешлиева, ПИУ, 26. Начело с дядо Никола от Силистра те се надигнали и хванали Балкана. Срещу ръжен обаче не се рита с бос крак — бунтът бил потушен. Хр. Бръзицов, НЦ, 71-72.