РЍТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ритвам и от ритвам се. — Боли ли ви нещо, мадам? .. — Не — бързо отвърна тя и усети ново ритване на бебето. Ив. Божанова, Т (превод) [еа]. Тя погледна и стреля. Лекото ритване на пистолета я тласна срещу топлата му твърда гръд. Т. Чунтова, ПР (превод) [еа].