РЍТКАМ, -аш, несв., непрех. Гальов. 1. За дете, бебе — мърдам крачета във въздуха; ритам. С разширени зеници гледа втренчено новородения човек, който ритка с крачетата си, положен гърбом на майчините си поли. А. Каралийчев, НЧ, 137. Детето изглеждаше оправено. .. Кога го разпови, то зе да ритка с краченца. Т. Влайков, Съч. ІІ, 69.
2. За неродено бебе — удрям с краче по корема на майка си; ритам. На кравите съвсем им проличаваше преди да се отелят — широко разтърсваха корем, .., теленцето отвътре непрестанно вече риткаше. Ил. Волен, МДС, 199.