РЍТЛИ мн., ед. (рядко) рѝтла, ж. Ограда от изправени дъски или пръти, сложена отстрани на каруца, кола, за да се събере повече сено, стока и др.; рикла. — Марине, да приготвиш две каруци. Тури ритли на едната. Ще си принеса едно-друго в града. Й. Йовков, АМГ, 216. — Имах хубава каруца — каза той. — И когато отивах за сено, слагах дългите ритли. Г. Мишев, ЕП, 106. Старци със сламеници и с остени пристъпваха в разгърдени без яки бели ризи пред впрегнатите животни, смалени поради грамадните камари снопи над ритлите. Д. Вълев, 3, 216. Нане Стоичко със съпругата си е спрял колата на сред улицата и продава дренки. Янко Шутия, .., се е хванал за ритлата и наднича в колата. Елин Пелин, Съч. ІV, 223. Керванджиите разпрегнаха бързо, хвърлиха сено на воловците, .., откачиха от ритлите торбите с хлябове. А. Каралийчев, СР, 34. Едвам пристъпват те, че тежък е товара / на чак над ритлите натъпкани кола. П. П. Славейков, Събр. съч. ІV, 249.