РЍТМА ж. Остар. Рима. Ревнив повече за вътрешното съдържание, Величков често му жертвуваше формата и стихът му, невинаги блестящ с изгладеност и с богатство на ритмата, беше подгрян от живо, непосредствено чувство и одухотворен от жива мисъл. К. Величков, ПССъч. І, ХІV-ХV. Няма негов стих без ритма. Ритмите на Вазовите стихове се отличават по своето богатство и разнообразие, по своята звучност и непресиленост. М. Москов, ИБЛ [еа]. Аз още / плета различни песни / и бдя по цели нощи / над ритмите нелесни. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 88.


Източник: Речник на българския език (онлайн)