РИТМА̀Ч м. Остар. Пренебр. Стихоплетец. Като поет не го ценя. Михайловски на такива казваше „ритмачи“ — т. е. важното е да има колкото може повече рими в стихотворението, за да не търси четецът смисъл. Чудомир, Дн [еа]. — Махни се ти, драскачо! Глупецо всепознат! — Ритмачо! Ти безчестиш почтений занаят! Ив. Вазов, ИГП (превод), 21-22. Напразно с игрословия детински / днес всякакъв ритмач се мъчи да блести. Ст. Михайловски, СБ [еа].