РИТМЍЗИРАНЕ ср. Отгл. същ. от ритмизирам и от ритмизирам се; ритмуване. На Йовковото ритмизиране, .., обръщат внимание по различни поводи почти всички критици. ЕЛ, 1997, кн. 1-2 [еа]. Еднотипното начало на строфите налага усещането за едно постоянно подхващане на темата, което пък в композиционен план създава споеност между строфите и ритмизиране на строфичната структура. БЕЛ, 1999, кн. 4 [еа]. Словесният текст използва друг тип експресия — звукопис, ритмизиране на словото, особен словоред, метафоричност и др. Пл, 2008, кн. 9-10 [еа].