РИТМЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на ритмичен. Моторът продължаваше да бумти с монотонна ритмичност. Х. Оливер, ЕДД [еа]. Денят ритмично се сменя с нощта, сезоните вървят по строго определен ред един след друг. Всяка жива клетка се е нагаждала към тази ритмичност, иначе не би оцеляла. К, 1974, кн. 5, 15. В някои родопски говори, .. тоя вид думи ca c по две главни ударения, които придават особена ритмичност на речта: .., кaтерица, крaставица, цaревица. Ст. Стойков, БД, 225.