РЍТМОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ритъм, който е свързан с ритъм; ритмичен, ритмически. Струва ми се, бях до края верен на едни невнятни гласове, идещи от най-далечното „наблизо“ с ритмовия шепот на кръвта. Бл. Димитрова, Лав., 260. Едно по-внимателно изучаване на поетиката на Вапцаров ще ни покаже как вътре в едно стихотворение поетът борави с различни ритмови структури. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 1. За пространствените свойства като специализирано сетиво се приема активният допир или зрението, а за времеви и ритмови параметри на стимулацията — слухът. Б. Минчев, ОП [еа].