РИТМУ̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ритмувам като прил. Който се отличава с ритмичност; ритмизиран. Всъщност основното се съдържа в противопоставянето поезия — проза, в ритмуваното и неритмуваното слово като формален белег. Д. Гетов, ИН (превод) [еа]. В стиха били пренесени прийомите на реторичната ритмувана реч с нейните принципи на звуково повтаряне в края на отделните членове на фразата. Г. Михайлов, ИАЛ (превод) [еа]. Сякаш за него не съществуват никакви трудности в стихосложението. Или пък той може да се изразява единствено чрез ритмувани фрази. Кр. Петров, П (превод) [еа].
◊ Ритмувана проза. Литер. Проза, която се отличава с ритмичност. Човек с висока поетическа култура и тънък художествен усет, Ран Босилек пръв въвежда у нас римуваната и ритмувана проза. Пл, 2011, кн. З [еа]. Трябва веднага да се каже, че любителите на поезията не биха останали много очаровани от чисто поетичната страна на „Пруски нощи“. В точния смисъл на думата, едва ли би могло да се говори за друго, освен за римувана и ритмувана проза. Критиците вече определиха жанрово поемата като „разказна поезия“. Г. Марков, КЧС [еа].