РИТМУ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от ритмувам и от ритмувам се. Подобни несъвършенства, небрежности в обработката на формата, дисонанси в музикалността и пластиката на стиха не са рядкост и в другите песни, било в прозодията, .., било в ритмуването. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 66.