РИТНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Удар с крак. Спас изби с един ритник вратата и се изправи на прага с пистолет в ръка. Д. Добревски, БКН, 187. Кацарят пусна Ян Бибиян, удари му един ритник и си отиде. Елин Пелин, ЯБ, 21. Рахни забърза, отиде право при Калина, събуди го с ритници и го накара да си легне не вътре в саята, а при вратата. Й. Йовков, ВАХ, 121. Те се нахвърлиха с ритници и юмруци върху него. Т. Монов, СН, 9. Шишко различи ясно лицата им [на немците], охранени и гладки лица на млади мъже, които след четвърт час щяха да го доубият с ритници. Д. Димов, Т, 618.
◊ Давам / дам (удрям / ударя) ритник<а> на някого. Разг. Грубо. 1. Изгонвам, изпъждам някого, отстранявам го отнякъде; натирвам. Не знам как се удържах да им не дам един ритник. Ив. Вазов, Съч. ХХІ, 41. — Виж, господарите си свършиха работата и ни дадоха ритник по задниците. Г. Караславов, Избр. съч. VІІІ, 144. 2. Изоставям, зарязвам някого, с когото съм бил в близки, интимни отношения.