РИТНЍША̀ПКА ж. В миналото — детска игра, при която се рита шапка или калпак. — Тяхното що е? Игра на политика. Вятърничава работа — гонят тоя, що духа. Тяхното е ритнишапка, ха-ха-ха. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 54.


Източник: Речник на българския език (онлайн)