РИТНЯ̀ ж. Разг. Рядко. Ритане, ритник. Свинята стана неузнаваема. Татарина не пропускаше случай да я ритне .., а тя не пропускаше случай, без да му покаже зъбите си, и за да си отмъсти за ритните, почна да яде кокошки. Й. Радичков, ББ, 125. Магаре ритнало еднъжки / лев застарял и тежко болен / .. / От мулето ритня или цалувка / еднакво са обидни! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 183.