РИТО̀Н м. Истор. Античен съд за пиене на вино с форма на рог и с релефна украса (като глава на елен, овен, кон и др.), изработен от сребро, злато и др. Директорът на Археологическия музей в Пловдив Цончев ни показа старинското съкровище, открито край Панагюрище през декември на 1949 г. .. Ние развълнувани разглеждахме ритоните, изящните кани. А. Каралийчев, ПД, 55. От траките са останали разкошни златни колесници и ритони. С. Северняк, ИРЕ, 352.
— От гр. ῥυτόν.