РЍТОР м. 1. Истор. В Древна Гърция и Древен Рим — учител по красноречие. Не ми бе известно учил ли е дядо Аргирис хватките на някогашните ритори, дали дълголетният опит с подобни речи му бе открил някакви правила, или просто мястото и кръвта му подсказваха как да смае, покори и омагьоса своите слушатели. Д. Кирков, БГ [еа]. Но що ли може да се очаква, когато самият император нарича поетите и риторите „бъбривци и празнословци“? А. Дончев, СВС, 28.
2. Остар. Книж. Оратор, вития. Тогава той не би бил поет. Тогава той би бил ритор, който съчинява по зададена тема. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 149. Всички станахме ритори модни, / водим в прогреса тълпата проста. Ив. Вазов, БМ ІІ, 76.
— От гр. ρἡτωρ.