РИТО̀РИКА, мн. няма, ж. 1. Ораторско изкуство, възникнало в Древна Гърция, което развива способността чрез публична реч да се застъпва убедително определена гледна точка и по този начин да се оказва влияние върху мисленето, делата на други хора; реторика, красноречие.
2. Наука за ораторското изкуство, теория на красноречието; реторика. Той пръв път разбра смисълът на тази непостижима за неговия ум наука — риториката. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 138. // Учебен предмет, в който се изучава тази наука, изкуство; реторика. Ние вилнеехме цели дни по кърища, по долини и урви, развивахме мишците си, закалявахме нежния си организъм и допълняхме празнината в училищната програма, дето имаше риторика, а гимнастика нямаше. Ив. Вазов, Съч. Х, 145. Не забравяй социалдемократите... Те имат оратори с меден език и се упражняват в специални кръжоци по риторика. Д. Димов, Т, 226. Кирил получил блестящо за времето си образование в прочутата Магнаурска школа. Твърде даровит, той усвоил за сравнително кратко време голяма част от знанията на своята епоха. Изучава философия, диалектика, геометрия, аритметика, астрономия, риторика, граматика и литература. К, 1963, кн. 7, 39.
3. Прен. Ефектност, външна красота и приповдигнатост на думи, изказване; реторика. — Дааа, много естествено: тъкмо такъв съм искал да го дам — човек на „гръмката фраза“, на риториката, рожба на политическите клубове! М. Кремен, РЯ, 582. Както повечето подобни книги, и тая беше доста посредствено произведение, натъпкано с патриотически и изтрити фрази, с блудкава риторика. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 78-79. Пръв той измежду поетите на новото време се откъсва от неискрената и подражателна маниерност на епигоните на класицизма, за да възсъздава света по свой личен начин и за да вълнува сърцето ни, да раздвижва въображението ни, без да прибягва до куха риторика. М. Арнаудов, Г, 76. Който стане майстор, ще види как хората се кланят на неговите произведения. В това твърдение обаче има много повече риторика, отколкото трезва констатация за истинското положение на нещата. Хр. Ковачевски, СК, 26.
— От гр. ῥητορικἡ.