РЍТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ритор. Г. Балабанов има един език свой, пищен, риторски. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 275.
РЍТОРСКИ нареч. По начин, присъщ на ритор. Поучението е написано във вид на проповед и проповедникът, някъде доста красноречиво и риторски, развива мислите си най-напред върху евангелския текст от Матея. А. Шопов, НИБТ [еа].