РИТУРНЀЛ м. Спец. 1. Част от акомпанимент, който се повтаря в началото и в края на всяка строфа на песен, ария и под. Припомнете си ритурнелите от втората част с гротеската върху някога възторжения бригадирски марш на Асен Карастоянов „Да строим неуморно, другари“. Пон., 2006, кн. 9-10 [еа]. Изведнъж някой удари с лък по пюпитъра; изсвириха ритурнела и прославената госпожа изпя прочутата някога ария на Чимароза. Ат. Далчев и др., Избр. пр II (превод) [еа].
2. Малко музикално встъпление в началото на танц.
— От ит. ritornello през фр. ritournelle.