РЍФТОВ, -а, -о, мн. -и. Геол. Прил. от рифт. В източната част на Африка е най-голямата в света рифтова зона — Източноафриканската разломна област. ЕнцТ [еа]. Неговата твърд [на Етиопското плато] е прорязана от Рифтовата долина, дълга 6000 километра. Мон., 2006, бр. 2567 [еа]. Голямата Рифтова долина, „там, където се е пропукала Африка“, прекосява страната [Кения] от север на юг. К, 1988, кн. 9, 47.