РЍЦАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Истор. В Западна Европа през Средновековието — тежко въоръжен конник. Край Адрианопол леката конница на цар Калоян нанася съкрушителен удар на железните рицари от Четвъртия кръстоносен поход. К. Динков, Х [еа].
2. Истор. В Западна Европа през Средновековието — благородник, васал на по-едър феодал, от който получава земя срещу задължението да служи във войската на феодала. Това беше приятна и сантиментална игра, създадена от въображението на старото романтично време, .., когато благородните и храбри рицари, напуснали за кратко време походите и битките, заменили тежките доспехи с копринени дрехи и щраусови пера, бляскаво и галантно са флиртували из широките зали на замъците. Й. Йовков, ПК, 39-40. Ния я прочете два пъти открай-докрай — дълга сантиментална история за смелите подвизи и благочестивата любов на някакъв французки рицар. Д. Талев, ЖС, 345.
3. Истор. В съчет. със съгл. и несъгл. опред. Член на орден2 (във 2 знач.) Мехмед вложи нечувани усилия, за да спечели победа над рицарите йоанити. В. Мутафчиева, СД, 67. Малтийски рицари. Рицари тамплиери. Рицари на кръглата маса. Рицар на жартиерата.
4. Прен. В съчет. с несъгл. опред. Смел, доблестен защитник на благородна идея. Ако сте толкова съвестен и чувствителен, че обвинявате мен, стария войник, след тридесет и пет години за една глупава юношеска постъпка, ако, повтарям, сте такъв рицар на честта, то с това вие самият поемате задължението никога да не извършвате подобна постъпка, нищо, което противоречи на честта и съвестта. Вл. Гергов, ВБ І (превод) [еа].
5. Прен. Мъж, който се отличава с вежливост, изисканост и изтънчени обноски, обикн. към дамите; кавалер1. — Тогава продължете ролята си и бъдете така любезни, мили рицарю, да ми помогнете да снема куфара си. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 34. Типичен представител на тия галантни рицари на уличния флирт е младият аржентински франт. Св. Минков, ДА, 91.
6. Прен. В съчет. с несъгл. опред. Човек, който се отличава с определено качество, поведение. — Да, мисля, че ще обичаш мене, един вагабонтин, когото очаква кол и бесило, додето има такива рицари на громки фрази. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 117. Аз бях рицар на страшното слово. Хр. Ясенов, Събр. пр, 102.
◊ Рицар на печалния образ. 1. Литер. Прозвище на Дон Кихот, герой от едноименния роман на Мигел де Сервантес. Един от любимите световни образи на П. Стефанов е именно Дон Кихот. Неслучайно има две негови стихотворения, посветени на Рицаря на печалния образ. Н. Иванов, ПБЗ [еа]. Той ми напомня с нещо Рицаря на печалния образ от илюстрациите на Доре. Б. Райнов, СМ, 59. 2. Ирон. Човек, силно преживяващ, страдащ, мечтаещ. — Разкажи, разкажи, рицарю на печалния образ… Най-подробно ми разкажи… И докато се измъкваха навън, той все тъй неохотно започна да ѝ разказва какво се бе случило. П. Вежинов, НБК 1981 [еа]. На перона стояха двама рицари на печалния образ — Ян и Алберт. На оскъдното осветление те изглеждаха сивкаво бледи и някак белязани от съдбата. Д. Лазарова, КИ (превод) [еа].
— От нем. Ritter през рус. рыцарь.