РИЧА̀, -ѝш, несв., непрех. Остар. Книж. За животно — рева, муча; рикам, рикая. Там — друг рицар шумен за доброто, / за сюрмаси като лев ричи. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 211.
— От рус. рычать.
