РЍЯ, рѝеш, мин. св. рих, прич. мин. страд. рит, несв. 1. Прех. и непрех. Обикн. за животно — правя дупки, бразди по земята, обикн. с крак, копито или с муцуна; ровя. Опиянението [на княза] като че ли се предаваше и на коня му, .., животното риеше земята с предните си крака, опъваше уши. А. Гуляшки, ЗВ, 343. Биволът е още долу, разярен, рие земята с копитата си, размахва грамадните си рога. Й. Йовков, Събр. съч. ІV, 1977 [еа]. Улицата беше пуста, само няколко ранобудни кокошки риеха внимателно в бунището насреща. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 471. Лисицата рие дупката си под мощните корени на дърветата. З. Сребров, Избр. разк., 166. Коке държеше козите за поводите на края на нивата и риеше с бос крак в росната трева. В. Ченков, СНД, 174. Волът рие пръстта с рогата си и сякаш че я хвърля на небето, а тя пада на гърба му. Послов., БНТв ХІІ [еа].
2. Прен. Непрех. Обикн. с предл. в. Опитвам се да разбера, разкрия нещо скрито, тайно; ровя, ровичкам. — Защо да напуска? Стой вътре, отвътре да риеш! Като къртица. А. Гуляшки, МТС, 273. — Не може да проумее, че не е сега моментът за лични отмъщения и вендети. Толкова е празноглав, че не вижда как сам ще изхвърчи, ако продължи да рие. К. Кънчев, ПР І [еа]. Ако желаят да станат водачи на племето си, не трябва да рият само в праха на миналото. Б. Шивачев, Съч. І, 57. рия се страд.
РЍЯ СЕ несв., непрех. 1. Рядко. Рия. Едри породисти кокошки се риеха из топлия разпилян тор. П. Михайлов, ПЗ, 57.
2. Прен. Обикн. с предл. в. Опитвам се да разбера, разкрия нещо скрито, тайно; ровя се, ровичкам се. Спи, що се риеш в бездни дълбоки? / Що будиш скърби в плесен завити? Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 39.
◊ Рия гроб<а> (яма<та>) на някого. Подготвям, замислям нещо много лошо за някого, гибелта на някого.