РОБ, ро̀бът, ро̀ба, мн. ро̀би и (остар.) ро̀бове, след числ. ро̀ба, м. 1. Истор. В робовладелското общество — човек, който е собственост на своя господар, без лична свобода и имущество, подложен на принудителен труд. На разпределението на човеците на свободни и роби тя беше всякога гледала като на нещо съвсем нормално. К. Величков, ПССъч. III, 64. Тракиецът Спартак, който подготвил, организирал и възглавил най-голямото въстание на робите през античната епоха, се родил като свободен човек в днешните български земи. Хр. Данов, ВС (П. Драгоев, С (превод) [еа]. Според римското право освободените роби остават под патроната на господарите си. ЕнцТ [еа]. // В САЩ до 1865 г. — човек от негроидната раса, доведен насилствено, обикн. от Африка, лишен от свобода, права и имущество, собственост на господар, който го е купил и при който принудително работи. В огромните памучни плантации на южните щати работели роби, докарани от Африка. Ист. Х кл, 108. Бяха избрали най-здравите и силни мъже и най-стройните и привлекателни жени, за да бъдат продадени на американските пазари за роби. Н. Тодоров, НК (превод) [еа]. Положението на негрите, при все че те вече не са роби и имат известни права, далеч не е толкова добро. Г. Белев, КВА, 196. // Обикн. мн. Човек, който насилствено е отведен от дома или родината си, лишен от свобода и имущество; пленник. — Ивайло роби не взима. Всичко под нож. Ив. Вазов, Съч. ХХІ, 12. Роби и робини колкото си искат отвели татарите в земята си. Ст. Загорчинов, ДП, 99. Пийнеше ли повечко, ето че песен се понасяше откъм тях. Дядо Тасе пееше Маркови песни за синджири роби и какви ли не. Кр. Григоров, Н, 211-212. Мори, разсърди се Марко Кралевики, / мори, та размаха тая остра сабя, / мори, та погуби турци еничари, / мори, и си пусна три синджира роби. Нар. пес., БНТв ХІІІ [еа].
2. Човек или народ, който търпи, страда под чужда политическа власт. Турчинът беше всевластен господар, а той — селянинът християнин — беше презрян гяур, безмълвен роб, който трябваше във всичко да му се покорява. Д. Талев, ЖС, 25. Говореше тайно за ближний преврат, / за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът, / и че време веч е да въстане робът. Ив. Вазов, Съч. І, 171. Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гробът! Хр. Ботев, Съч. І, 1986 [еа]. Изпотрошил бих всичките окови / на злочестите робове. П. Р. Славейков, Избр. пр І, 220.
3. Човек, който се подчинява, покорно служи на владетел, господар и др. — Аз не забравям, че моя баща е бил слуга у вас и аз съм ваш покорен роб. Й. Йовков, ЧКГ, 91. Разказваше тъжна приказка за бедните и нещастни хора в царството, които бяха роби на царя и пъшкаха под камшиците на жестоките царедворци. Св. Минков, ПК, 16. Криви ли са тия бедни селяни, че нуждата ги е направила безволни роби на чорбаджиите? Т. Влайков, Съч. ІІІ, 313. Докога щем да бъдеме безчувствени скотове и послушни робове на по-силните? Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа]. Нощта ражда из мъртва утроба / вековната злоба на роба / своя пурпурен гняв — / величав. Гео Милев, С, 21.
4. Прен. Човек, който е напълно зависим от волята, желанията, прищевките на някого. — Ти не трябваше да му връщаш опашката, Ян Бибиян. Той и досега щеше да ти бъде роб. Елин Пелин, ЯБЛ, 56. За момент дори изпита съчувствие към този интелигентен и кротък човек, който не само се бе превърнал в доброволен роб на жена си, но и навярно безропотно понасяше разните ѝ флиртове и изневери. Ст. Биячев, ЛЕЧ [еа]. — Ако го направиш — роб ще ти стана! — заяви въодушевено младежът. — За цял живот! П. Вежинов, НБК 1981 [еа].
5. Прен. Обикн. с несъгл. опред. с предл. н а. Човек, който е във властта на някаква страст, порок, интерес и др. Усещаше със скръб, че става все повече роб на нещо, което никога не бе го вълнувало. У него се събуди сластолюбието. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 461. Аз съм роб на тютюна. Д. Кисьов, Щ, 37. Забрави туй време, га плачех / за поглед мил и за въздишка: / роб бях тогаз — вериги влачех. Хр. Ботев, Съч. І, 1986 [еа].
6. Прен. С несъгл. опред. с предл. н а. Човек, който е напълно зависим от определени порядки, представи, идеи и др. Ние сме роби на глупавите обществени условия. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 131. Ние — френските актьори и режисьори — сме роби на традицията. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 379. Коренът на това име [Виловски] е наследство от баща му, но окончанието той сам измени според последната мода на имената. Та нали сме роби на модата? М. Георгиев, Избр. разк., 191. Човек като тебе не може да бъде роб на инструкцията. Т. Лижев, БФ, 352.
7. Прен. С несъгл. опред. с предл. н а. Човек, който се е посветил изцяло на определена професия, идея и др. Подвързачов напусна счетоводството и гимназията и остана до края на живота си роб на вестникарството, на преводи и коректури. К. Константинов, ППГ, 161. За мен Кръстьо Сарафов, независимо от голямата му и безспорна дарба, бе олицетворение на рядко трудолюбие. Той бе роб на своето призвание. Ив. Димов, АИДЖ, 83.
◊ Бели роби. Нископлатени, обезправени работници или служители. Преди войните разните параходни дружества в Европа се бяха обърнали едва ли не на бюра за търговия на бели роби. Г. Белев, КВА, 278. Роби на труда. Използва се като название на трудещите се, на работниците по времето на капитализма, най-напред в Интернационала и комунистическата литература. От южните прозорци на седмото отделение запяха: На крак, о парии презрени, / на крак, о роби на труда! Г. Караславов, Т 1956 [еа]. На тях им е достатъчно като Волтеровия Кандид да повтарят, че този, установеният свят, е най-прекрасен от прекрасните светове, да се блазнят от съучастието си в строежа на социалната пирамида, ослепели за ропота и мъките на непотребните роби на труда. Н. Ананиева, МСГ [еа].