РО̀БА1 ж. 1. Вид дълга и свободна женска дреха, обикн. носена вкъщи. Изведнъж тук някъде се изправи възрастна неугледна жена, тя е дошла по домашни пантофи и с басмена роба. В. Мутафчиева, БС, 127. Беше облечена в дълга домашна роба от виолетов сатен. В. Геновска, СГ, 158. Часът беше три, когато Любица се яви .., облечена в една дълга копринена роба. Ив. Вазов, Н, 48.
2. Дреха от домашно тъкан плат, обикн. бяла и дълга до коленете или до земята, която служи за спане; нощница, риза. Когато Хаджи Смион влезна у Мирончови, той завари там, на одърчето сред градината и бай Мича Бейзадето, и Миронча по роба. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 19. Арон влезе по нощна роба. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 222. Откъм двора се зададе жена в бяла роба. И. Петров, МВ, 135.
3. Дълга и свободна дреха от национална носия. Начело върви един нисък гърбав негър в ясночервена роба. Св. Минков, ДА, 29. Тя бе се спряла пред един арабин или персиец, .. Той беше облечен в дълга роба от памучен плат на бели и сини черти. Д. Талев, ПК, 314. Нощес преядох от вкусния „плов“, с който ни гощава Рая, облечена в пъстрата си узбекска роба. Г. Готев, ПШ, 90.
4. Дълга и свободна дреха, обикн. носена от съдии и др. Точно в 9 часа влизат съдиите в червени роби. В. Геновска, ПЮФ, 140. Това беше съдът, обвинението и защитата, Жак ги позна по съдийските роби, които цивилните бяха само наметнали. Б. Райнов, ДВ, 276. Чернокоса самарянка с колосана шапчица, .., облечена в манастирска роба с бял нагръдник, кръжеше из стаята и всекиму раздаваше по един термометър. Р. Сугарев, СС, 89.
— От фр. robe.
РО̀БА2 ж. Диал. Ръчна количка с едно колело.
— От рум. roabă.