РОБЍНКА ж. Умал. от робиня1. — Хайде сега, Калинчице китна, поиграй ми ръченица ситна, .. — Не ща, Щурчо, не съм ти робинка! И без туй ми додея да служа и да режа салата от ружа! А. Разцветников, СД [еа]. Селим, прекрасна е Зихра, / пленителна робинка. Ив. Вазов, Съч. ІV, 64. Че си хвърлила Денка робинка, / че си хвърлила бялата кърпа. Нар. пес., Ст. Бояджиева, ДДБЙ [еа]. Как ще Иринка да взема, / Иринка царска робинка. Нар. пес., Г. Караславов, ЗБНП [еа]. Старо губиле, младо робиле, / .. / та поробиле Гинка робинка. Нар. пес., СбБрМ, 194.